24 март - Цар Калоян и Обсадата на Варна
Цар Калоян /1197 - 1207г./ от династията Асеневци /управлявали Второто българско царство между 1187 - 1280 г./ е най-малкият брат на Асен и Петър, предводители на въстанието, което възстановява българската държава след 167 години владичество на Източната Римска империя /1018–1185г./ Предполага се, че при обсадата на Ловеч е пратен като заложник в Константинопол/ за да служи като гарант за мира при подписването на Ловешкия мир/, от където след две години /1189г./ успява да избяга.
След убийството на Асен, Петър го взима при себе си като помощник в държавните дела и управлението. Петър също става жертва на заговор и тогава Калоян, изпреварвайки заговорниците, поема управлението на държавата. Целта му била да присъедини всички земи населени с българи под своя скиптър и да получи международно признание на възстановената българска държава. През 1201г. Калоян за пръв път преминава в открита война с Източната Римска империя.
Цар Калоян организирал две антивизантийски коалиции. В първата били привлечени Иванко /убиецът на брат му – цар Асен, което изненадало византийците/ и Добромир Хриз – самостоятелен владетел на Македония. Коалицията не просъществувала дълго – Иванко паднал в плен на византийците, а Добромир Хриз минал на тяхна страна. Цар Калоян не се отказал и организирал нова коалиция, в следния състав - бившият византийски протостратор Мануил Камица, родопския владетел Иоан Спиридонаки и отново Добромир Хриз.
С решителност и замах цар Калоян превзема последователно крепостите Констанция /дн. Симеоновград/ и Варна – последния бастион в Северна България на Източната Римска империя.
Според Теофан /том 1, стр. 691/:
“Градът Варна е минавал ту във владение на византийците, ту на българите от 773 до 950г., от 950 до 1202г.. e бил владение на византийците.“
Крепостта във Варна била защитавана от многоброен гарнизон от западни наемници, известни като най-храбрите сред ромейската войска.
Описанието, което дава историкът Никита Хониат /в Historia Greci et Latini, книга III, стр. 343/ за тази обсада:
"Иван Калоян предприе едно нашествие в Мизия с голяма армия и се установява пред Варна; обсажда тоя град, който се защитава храбро. Той построил четириъгълна машина, чиято дължина е била равна по широчина на широчината на рова и висока, като височината на стената на града. Тая машина била сложена на колела, тласната в рова и прекатурена вътре. Служейки си с тая машина вместо стълбове за катерене по стените, войските на Калоян в три дни са станали господари на града. Тоя варварин, не почитайки тържествеността на деня /това бе в страстната събота, когато Исус Христос лежеше в гроба/ и несрамувайки се да се казва християнин, действуваше той като демон, хвърляйки в рова всички живи, и после трупал пръс отгоре им и по тоя начин обърнал туй място на гробища."
„Най-после разрушил стените и се оттеглил в Мизия, след като прекарал великденските празници във Варна".
Георги Акрополит пише за Калоян следните думи:
"Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец".
Автор: Райна Маврова
Калояновата конница – художник: Васил Горанов
