31-ви октомври и Денят на народните будители

31-ви октомври. *

1869 г.

Основан е Българският революционен централен комитет или накратко Б.Р.Ц.К. Организация с български, национални и революционно-освободителни идеи. Организация приемник и вдъхновител на ценностния и борчески дух на личности като Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Стефан Стамболов, Христо Ботев. Дейци-будители. Будители, пазители на българския национален дух и самосъзнание. Затова тридесет и първи октомври и първи ноември са неизменно свързани. И двата дни, символно намиращи се непосредствено близко в календара, носят и аналогично символно близък духовен заряд.

… По случай днешния празник, да си припомним думите на нашите духовни, народни будители:

Васил Левски

За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Паисий Хилендарски

О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.

От само себе си не можем да станем мъдри.

Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш.

Захари Стоянов

Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.

Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тирании, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме, с гьделичкане само да гледаме за умилостивяването на неговия поглед. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим, обичаха горещо своето отечество - свята длъжност за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши народни светила ви служат за пример. - из предговора към "Записки по българските въстания“

 

Христо Ботев

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.

Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода.

Мила ми Венето, знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе... - из писмо до семейството му, 1876 г.

 

Георги Раковски

Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…

С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!

Иван Вазов

Най-важното за поета е... да бъде син на своя народ и на своето време.

 Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш? – из „Линее нашто поколенье“

Не се гаси туй, що не гасне!

И ний сме дали нещо на света, на славяни книга да четат.

Стефан Стамболов

И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!

Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!

Софроний Врачански

Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…

Любен Каравелов

Когато се той /българският народ/ освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.

Действие и противодействие — в това се състои сичката история на человеческото. Напред се хвъргат хората затова, за да се върнат утре или вдруги ден назад; а измъкват са назад само затова, за да са съберат със силите си и да прескокнат голямо пространство напред.

 

Изготвила: Райна Маврова

*Бързам да добавя – някои автори не приемат тази дата. Но тя остава общоприета. И все пак не това е важното.
колаж: www.bulgarianhistory.org

24 март - Цар Калоян и Обсадата на Варна

Цар Калоян  /1197 - 1207г./ от династията Асеневци /управлявали Второто българско царство между 1187 - 1280 г./ е най-малкият брат на Асен и Петър, предводители на въстанието, което възстановява българската държава след 167 години владичество на Източната Римска империя /1018–1185г./ Предполага се, че при обсадата на Ловеч е пратен като заложник в Константинопол/ за да служи като гарант за мира при подписването на Ловешкия мир/, от където след две години /1189г./ успява да избяга.

След убийството на Асен, Петър го взима при себе си като помощник в държавните дела и управлението. Петър също става жертва на заговор и тогава Калоян, изпреварвайки заговорниците, поема управлението на държавата. Целта му била да присъедини всички земи населени с българи под своя скиптър и да получи международно признание на възстановената българска държава. През 1201г. Калоян за пръв път преминава в открита война с Източната Римска империя. 

Цар Калоян организирал две антивизантийски коалиции. В първата били привлечени Иванко /убиецът на брат му – цар Асен, което изненадало византийците/ и Добромир Хриз – самостоятелен владетел на Македония. Коалицията не просъществувала дълго – Иванко паднал в плен на византийците, а Добромир Хриз минал на тяхна страна. Цар Калоян не се отказал и организирал нова коалиция, в следния състав - бившият византийски протостратор Мануил Камица, родопския владетел Иоан Спиридонаки и отново Добромир Хриз.

С решителност и замах цар Калоян превзема последователно крепостите Констанция /дн. Симеоновград/ и Варна – последния бастион в Северна България на Източната Римска империя.

Според Теофан /том 1, стр. 691/:
“Градът Варна е минавал ту във владение на византийците, ту на българите от 773 до 950г., от 950 до 1202г.. e бил владение на византийците.“

Крепостта във Варна била защитавана от многоброен гарнизон от западни наемници, известни като най-храбрите сред ромейската войска.

Описанието, което дава историкът  Никита Хониат /в Historia Greci et Latini, книга III, стр. 343/ за тази обсада:
"Иван Калоян предприе едно нашествие в Мизия с голяма армия и се установява пред Варна; обсажда тоя град, който се защитава храбро. Той построил четириъгълна машина, чиято дължина е била равна по широчина на широчината на рова и висока, като височината на стената на града. Тая машина била сложена на колела, тласната в рова и прекатурена вътре. Служейки си с тая машина вместо стълбове за катерене по стените, войските на Калоян в три дни са станали господари на града. Тоя варварин, не почитайки тържествеността на деня  /това бе в страстната събота, когато Исус Христос лежеше в гроба/  и несрамувайки се да се казва християнин, действуваше той като демон, хвърляйки в рова всички живи, и после трупал пръс отгоре им и по тоя начин обърнал туй място на гробища."
„Най-после разрушил стените и се оттеглил в Мизия, след като прекарал великденските празници във Варна".

Георги Акрополит пише за Калоян следните думи:
"Той отмъщавал прочее, както казва, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец".

Автор: Райна Маврова

Калояновата конница – художник: Васил Горанов

Охридско-дебърско въстание

Израз на идеята за политическо и военно сътрудничество между националноосвободителните движения на българи и албанци, съвместното въстание на двете народности против сръбския режим в Македония през 1913 г. има дълга, сложна и поучителна предистория. 

Освобождението на Варна - 27 юли 1878 г.

Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 г. на ХІV армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България породило във варненци надежди за скорошното освобождение.