Не Гоце Делчев, а 1944 г. е
Инициативата на съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси между Р България и Р Северна Македония за общо честване на Гоце Делчев породи преди дни нова изострена полемика.
Бунтове и въстания
НАРОДЕН СЪД
„И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.“ С тази заръка на Георги Димитров от Москва до ръководството на Българска работническа партия (комунисти) (БРП(к) в София през януари 1945 г. започват процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те върховни и 68-те областни състава на съда гледат дела на над 11 хил. подсъдими, оправдават около 1500 от тях и осъждат 9155, 2730 от които на смърт, а 1305 - на доживотен затвор. Така България се нарежда на челно място по брой на смъртни присъди сред всички държави, в които се провеждат трибунали след Втората световна война. За сравнение - Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, всъщност ликвидират политическия, военния и част от интелектуалния елит на страната от времето преди 9 септември 1944 г.
Битката при Дойран
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии по света. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 000 убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
Охридско-дебърско въстание
Израз на идеята за политическо и военно сътрудничество между националноосвободителните движения на българи и албанци, съвместното въстание на двете народности против сръбския режим в Македония през 1913 г. има дълга, сложна и поучителна предистория.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия
В нощта срещу 6 септември 1885 г. стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешният град Съединение се отправят към Пловдив. Под техния натиск, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.
Битка при Траянови врата
Битката е от голямо значение за българите. Ние печелим голяма убедителна победа над Византийската империя. Битката при Траянови врата е част от продължилото повече от четири десетилетия противопоставяне между цар Самуил и император Василий II, наречен Българоубиец.
Деветоавгустовски преврат
В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София.
Ньойският договор
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.
Скрити истини за Старозагорските ужаси
Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.
Освобождението на Варна - 27 юли 1878 г.
Бързото настъпване през зимните месеци на 1878 г. на ХІV армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България породило във варненци надежди за скорошното освобождение.
-
Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!
