Военни

„Българийо, за тебе те умряха…“

Днес честваме Храбростта! Храбростта на българските въоръжени сили и покровителството на Свети великомъченик Георги Победоносец.

Слава на всички знайни и незнайни храбри Българи, борили се юнашки за Отечеството ни!

Денят на победите на Българската армия

27 ноември е една дата в българската история, която е оставила както огромна черна диря чрез диктата от Ньой, битуваща и днес в умовете и сърцата на българите, така и не една причина за гордост

Капитан Христо Бърдаров

Роден на 19 декември 1891 г. в гр. Разград, завършил военно училище, след това участвал в Балканската и Първата световна война, кап. Христо Бърдаров достига командирски чин в първа картечна рота на 19-ти пехотен шуменски полк. През цялото време е на фронтовата линия, въпреки че, няколко пъти е раняван.

След победата над румънците и руснаците и освобождението на Южна Добруджа, неговият полк е изпратен на Южния фронт. Пада убит като герой в сражение с френски части на кота 1704 на Мокра планина край село Поградец, близо до град Струга на 19 октомври 1917 г. Погребан е бил в двора на църквата „Свети Георги” в Струга, където почиват и загиналите за освобождението на града, бойци от 23-ти Шипченски полк.

Погребенето на капитана е на 21 октомври 1917 г. и преминава с военни почести. На церемонията за него тъгуват не само бойните му другари, но и местните хора. На гроба на капитана е имало паметник, на който стружари и охридчани, редовно палели свещи и слагали цветя. Той обаче е разрушен след 1944 г. от сърбокомунистически бандити.

На 19 октомври 2004 г. Сдружението на македонските българи „Хоризонти” поставя възпоменателна плоча на Христо Бърдаров в родния му Разград.

Дълги десетилетия и до днес в Охрид и Струга се пее изпълнена с възхита и обич народна песен, посветена на него и наречена „Наш капитан Бърдаров”.


                    „Наш Капитан Бърдаров”
 
Наш Капитан Бърдаров                                         
Ротен командир беше,
На първа картечна рота
деветнайстий пехотен полк.                 

Война се веч започна,
с Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,

По равните полета,
към Тутракан и Дайдар,
Румъни той там срещна,
и боя започна.

Летят без брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
 Негова глас тихо шуми:
 „Напред, момци, напред

 „С картечници стреляйте,
 и бомби хвърляйте,
 На румънските окопи,
 и ями дълбоки. 

Рота напред летеше,
пред рота вървеше,
към кървавата могила,
по цяла Добруджа.  

 С полка заминава
 там на южния фронт,
 край Охридското езеро,
 на Мокра планина.   

Ужасен бой се започна
с Французи и Сърби,
пред първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк. 

Той беше горе на върха,
с пистолет в ръка,
на Французите стреляше,
трупове сваляше.

Нещастен ден за него,
двадесетий октомврий,
 франциски куршум го прониза
 „Убит съм, момци, убит  

 „Немога веч до стана,
при вази да дойда,
 да дойде поручик Калчев
рота да му предам.   

„В Струга ме отведете,
Там ме погребете,
И надпис над мен турете
 Кой мине да чете:  

„Че тук почива капитан
 Христо Бърдаров,
от първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.

Като дойдат мойте мили,
там да ме намерат,
с сълзи да ме облеят,
 с мен да се гордеят.          

Автор: Мария-Екатерина Андреева

Атила Зафиров

Атила Спасов Зафиров е български офицер (генерал-майор).

Роден е в Калофер през 1858 година. Баща му, Спас Зафиров, който произхожда от видния възрожденски учителски род Зафирови от Пещера, е борец за църковна и национална независимост.

Иван Райчев Попхристов - Ванката

Иван /Ванката/ Райчев Попхристов е изявен габровски военен и революционер, борил се за освобождението на България от османска власт.

Димитър Списаревски

Димитър Светозаров Списарѐвски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009[4]), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно). Родът му е от Кюстенджа. Загива при боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Христо Чернопеев

Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.