В памет на Апостола
„И твой един син, Българийо,“ очертал пътя, със свята мисъл и чисто сърце, за нашата Родина, „за чиста и свята Република“, за „братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност“, за „СВОБОДА и /в/секиму своето.“
145 години след черната дата - и нека никога да не забравяме, да помним вечно светлия идеал на делата и думите на Апостола. Завет за всяко време и нрави.
В памет на Святата Личност на Апостола – цитати в следващите редове.
Чух, /че/ щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо /1867 г./ досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си. /За/то/ва/ ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша.
- Васил Левски до Панайот Хитов, 1868 г.
Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно — не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад . . . трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.
- Васил Левски до Панайот Хитов, 1871 г.
Събрали сте се и намерили сте за нужно да се проводят троица души до сръбското правителство, щото да се разберем: ще /можем/ ли в едно /и също/ време те и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял и му се иска да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или ако те не щат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намерили за добро. Па и хората ни, които ще бъдат определени за там, и тримата да бъдат с най-добри качества от всяка страна. Това е така и нека бъде /да стане, но/ само засега не може. Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим /опис на хората и оръжието/, та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа /може/ с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно... Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва, та да бъдем бар с що-годе приготвени, щото да можем да посрещаме, ако ни се случат някои мъчнотии...
- Васил Левски до Данаил Хр. Попов, 1871 г.
Дела трябват, а не думи. На всичките местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставляват и други местни к., защото има /и други/ хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава /старите местни комитети/ ще ги отправят до ЦК, отгдето вече ще вземат и дават. Нали ти казах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Казах ти и за Тома Пантелеев! Видяхме се в Турно, попитах го за книжката превел ли е, той ми каза, че мислел да я даде на Мишайков. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите по-скоро! Па да се плати /за труда им/!
- Васил Левски до Любен Каравелов, 1872 г.
Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во /лето/ да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, /защото/ си неверен, то децата ти ще видят /и/ ще помислят за тебе.
- Васил Левки до Атанас П. Хинов, 1872 г.
Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах съдържанието му. Радвам се, че и вие сте влезли в /народната/ работа. Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърването /освобождаването/ ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, /за/ да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето участие в народното ни дело ще остави имената ви неизгладими в народната ни история. Само умно работете... Често изпращайте човек до познатото ви село и се съвещавайте, споразумявайте и насърчавайте.
- Васил Левски до новоприети членове в организацията,1872 г.
Ний, българите, бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник „напълно свободен, през който да се дава правото на всеки народ да представим народното мнение пред светът, че и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.
- Из вестник „Свобода”, Васил Левски, Документално наследство, С., 1973 г., с. 67
Наказателен закон
/от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“/
§1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.
§2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.
§3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система “демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.
§4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.
§5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.
§6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором – ще се отстрани от работата ни.
§7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.
§8)Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт.
§9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари ще се накаже със смърт. Нужно проглашение Централният български революционерен комитет в името на всичките онези, които са го избрали, упълномощили, основан на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие проглашава: I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българският народ пред другите народности и да прави с тях сам уговорки без знанието на Ц. комитет. II. Никой няма право да съставлява други революционерни комитети без знанието на Ц. комитет. III. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Ц. комитет. Забележка Тоя закон ще трае до захващанието на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат. Преди септември 1871 г.
Изготвила: Райна Маврова
Снимка на „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ - Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
