На снимката: Полковник Пьоле посича Владо Черноземски, който току-що е застрелял сръбския крал Александър I Караджорджевич и външния министър на Франция Луи Барту, Марсилия 9 октомври 1934 г. Атентатът на века се случва във времето, когато тероризмът е въоръжена борба на огнетени народи за свобода и независимост. Владо Черноземски извършва на практика издадената години по-рано смъртна присъда на крал Караджорджевич, откъде идва и поговорката: "ВМРО забавя, но не забравя.". С този героичен акт в името на българите в Македония и Западните покрайнини завършва живота си Величко Керин. Помним героите!

Марсилският атентат е терористичен акт, извършен на 9 октомври 1934 година в Марсилия, Франция и организиран от хърватската организация Усташа - Хърватско революционно движение и българската Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО), като остава съмнение за тайното съдействие на германското Военно разузнаване (виж: Операция "Тевтонски меч").

При атентата е убит югославският крал Александър I Караджорджевич, пристигнал на официално посещение във Франция. Френският външен министър Луи Барту е ранен и умира малко по-късно. Те са застреляни от дееца на ВМРО Владо Черноземски, който също е убит от охраната.

Още през лятото на 1932 година Владо Черноземски, един от най-опитните терористи на ВМРО, е изпратен в Хърватия на разположение на Усташа — Хърватско революционно движение. Това е извършено в условията на голяма секретност, като дори семейството му не знае къде се намира той, а в същото време се разпространяват слухове, че той е убит от ВМРО. Черноземски се занимава с обучение на усташки терористи в лагерите Боргеторо, на който става заместник-началник, и разположения в Унгария Янка Пуста. Според плановете на ВМРО и Усташа той трябва да бъде използван и в атентат срещу някой високопоставен югославски функционер.

За извършването на нападението срещу крал Александър са определени Владо Черноземски, Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич. Четиримата заминават от Будапеща с фалшиви унгарски паспорти и на 22 септември пристигат в Лозана. Тук се срещат Дидо Кватерник, една от най-високопоставените фигури в Усташа, и с Мария Вондрачек, от които получават нови фалшиви чехословашки паспорти, с които могат да влязат във Франция без виза.

На 29 септември четиримата терористи пристигат в Париж, а на 6 октомври се разделят на две двойки - Черноземски и Крал заминават за Марсилия, където на 9 октомври трябва да пристигне краля, а Поспишил и Раич отиват във Версай, където трябва да извършат втори атентат в случай на неуспех на първото нападение. Черноземски и Крал пристигат в Авиньон, където отново се срещат с Кватерник и Вондрачек, които ги отвеждат в Екс ан Прованс. Сутринта на 9 октомври двамата получават от Кватерник по два пистолета и една граната и заминават с автобус за Марсилия.

Черноземски и Крал пристигат в Марсилия около 14 часа и заемат позиция срещу Борсовата палата на централния булевард „Канебиер“, на стотина метра от пристанището, където голяма тълпа очаква пристигането на краля. Крал Александър пристига с крайцера „Дубровник“ и около 16 часа слиза на брега. Той е настанен в открит автомобил, заедно с френския външен министър Барту и генерал Алфонс Жорж, и придружаван от полицейска охрана и почетен кавалерийски конвой потегля към префектурата. В последния момент Мио Крал побягва, но Черноземски осъществява нападението съгласно плана.

Владо Черноземски преминава през полицейския кордон, качва се на дясното външно стъпало на автомобила и прострелва от упор крал Александър, който умира на място. Черноземски продължава да стреля, като ранява тежко Луи Барту и Алфонс Жорж, както и агентът от охраната Гале. Междувременно един от участниците в конния конвой го удря по главата със сабя и той пада от колата. В последвалата суматоха охраната действа напълно неорганизирано, открита е безразборна стрелба, при която са ранени хора от публиката, а самият Черноземски е тежко ранен и умира няколко часа по-късно.

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоней, и разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8mm калибър, 1892 модел, калибър и модел, използван от френската полиция.

В броя от 8 октомври 1934 г. на вестник „Македонска трибуна“ четем следните редове:

„Пред подвига на Владо Черноземски Македония и Хърватско навеждат глава и казват: Да бъде вечно името на смелия македонски син, който донесе още по-голяма бодрост и по-силна вяра в душите на народа в борбата му за свобода и независимост!“

Поклон пред паметта на Черноземски! Да живеят другарите му по оръжие, които ще продължат делото, на което той служи с цената на буйната си и юначна кръв! Да живее свободна и независима Македония!

Иван Михайлов пише за Черноземски в четвърти том от спомените си: 

„Славата на Черноземски ще пребъде, както и стремежът у човека към свобода никога няма да изчезне.“

Паметта за Владо Черноземски е жива и днес. През 2005 г. дружеството на македонските българи „Хоризонти“ от град Охрид, дари паметна плоча, която е открита на 9 октомври същата година и може да бъде посетена и днес в родната на Владо Черноземски Каменица.

На плочата има кратък надпис:

„Слободна Македония беше твойот идеал. Твоята саможъртва е наше вдъхновение. Од македонските българи.“
Владо Черноземски извършва на практика издадената години по-рано смъртна присъда на крал Караджорджевич, откъде идва и поговорката: "ВМРО забавя, но не забравя".

Атентатът в Марсилия доказва, че дори подложен на нечовешки гнет, българинът не се предава и наказанието рано или късно поразява тираните.

Съставил: Христо Иванов