На 29 януари 1898 година в София умира Христо Иванов Големия - един от най-близките другира на Васил Левски, участник в Първата българска легия, началник на Тайната полиция и Тайната поща на Вътрешната революционна организация. Наричан е Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата.

Роден е на 14 септември 1840 г. в с. Къкрина, Ловешко. През 1860 г. емигрира в Сърбия, където се запознава с Георги Раковски и Васил Левски и постъпва в Първата българска легия (1862). Участва в Сръбско-турската война от 1862 година. Работи в Пловдив като книговезец при Христо Данов и Йоаким Груев. Активно участва в борбата за Българска православна църква. През 1867 година постъпва във Втората българска легия.

От 1862 г. активно сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната революционна организация. Заселва се във Велико Търново и през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател. В революционната организация е началник на Тайната полиция и Тайната поща. След смъртта на Васил Левски продължава революционната си дейност. Участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг по време на подготовката на Априлското въстание.

Участва в Руско-турската освободителна война при освобождаването на Ловеч, Етрополе, Ботевград и София. След Освобождението участва в създаването на Комитетите „Единство", които се борят срещу решенията на Берлинския конгрес. По време на Сръбско-българската война формира Търновска доброволческа чета „Раковски - Левски“ от 500 човека и е неин войвода. Деен член е на Народно - либералната партия / стамболовисти /.

Награден е с ордени „За храброст“ и „За гражданска заслуга“. Посмъртно на ул. „Максим Райкович“ във Велико Търново е открит бронзов паметник в цял ръст на Христо Иванов-Големия. Скулптор на паметника е Георги Върлинков, а архитект Косьо Антонов. Улици в Ловеч и София носят неговото име. През 2011 г. негов барелеф е поставен на Къкринското ханче.